Велики четвъртък е! Христос пророкува смъртта си, посочва че един от учениците му ще го предаде
Велики четвъртък е най-важният ден от Страстната седмица.
В християнската традиция този ден от Страстната седмица е за възпоменание на Тайната вечеря на Божия наследник с апостолите, на която Иисус Христос дава на своите възпитаници последните си духовни упътвания.
Пророкува гибелта си на кръста и показва, че един от тях ще го съобщи на фарисеите, с цел да бъде съден, малтретиран и разпнат.
След вечерята Христос взел самун, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и споделил: " Вземете, яжте, това е моето тяло! ". После вдигнал чашата и споделил: " Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете ". След причастието Христос признал пред своите възпитаници, че ще бъде предаден.
На Велики четвъртък Иисус Христос произнася молитва в Гетсиманската градина под Елеонския рид и умива нозете на апостолите в символ на примирение и обич към тях.
Какво е примирение?
Във всеки случай не е смирение, не е омаловажаване на личната персона, не е принизяване и слагане на по-ниско равнище от другите. Смирението – както показва и самата дума, е влизане в положение на мир, съгласие със себе си. Въвеждане на личната душа в успокоение и естетика, в един безспорен баланс с всичко в близост.
Църквата напомня и за съда на Пилат Понтийски над Христос, за неговата гибел и заравяне.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.
Вечерта в храмовете се служи утренята на Велики петък, когато се четат 12 избрани фрагмента от Евангелието, сред които и тези за Тайната вечеря и за предателската целувка на Юда.
Велики четвъртък крие доста символика. Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота, преди празника Възкресение Христово - Великден.
Първото яйце би трябвало да се боядиса в алено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а след това и на всички останали от фамилията. То се оставя настрани от другите и се подменя с миналогодишното, което от самото начало е престояло в къщата - да носи здраве, наслада и благополучие на нейните жители.
Яйцето се пази някъде във витрина, с цел да не се счупи и да носи шанс. Следващото яйце също е алено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след среднощ, или на другия ден.
Великденски хлябове
На Велики четвъртък се възобновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано към тях тесто. Жените подготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно алено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, и на родственици.
Техники за боядисване на великденските яйца
Съществуват безчет техники за боядисване на великденските яйца, една от най-популярните по нашите географски ширини обаче е обагрянето на яйцата с восък. Именно тази техника е една от старите обичайни техники, познати у нас. Тя е една от най-интересните и с най-богато благоприятни условия за изобразяване и орнаментиране на великденските яйца. Определящо за техниката е потреблението на разтопен чист пчелен восък за изписване на рисунъка благодарение на специфичен уред-писалка. Основен материал при тази техника може да бъде единствено чистият пчелен восък, който може да се откри при пчеларите на пазара.
Важно е да се означи, че парафинът или други синтетични вещества, даже и църковните свещи не могат да се употребяват за изобразяване, защото се разливат при боядисването и нямат нужните качества.
Чистият пчелен восък е меденожълт на цвят. Подготовката му за работа допуска да се стопи в плитък съд, да се прецеди, с цел да се отстранят възможни примеси (прашинки или частици), да се нареже още топъл на дребни тънки ивички или фитилчета, комфортни за слагане във фунийката на писалката.
Техника с восък
Восъкът може да се държи непрекъснато стопен в плитко съдче на огъня по време на работа, без да се " пържи ", пуши и прегаря. За приемане на черни очертания на рисунката восъкът може да се оцветява в черно съгласно обичайна процедура с боров катран или сажди. Тези процедури може да се заменят с оцветяване на восъка с маслена багра за изобразяване. Сходството в химическия състав на маслената багра и восъка разрешава да се реализира хомогенна примес. Освен в черно восъкът може да се оцветява и в бяло, жълто, алено, кафяво, охра, зелено и прочие В българската национална традиция главен апарат за изписване с восък е писалката. Писалката се потопява в съд с разтопен восък и с него се " написа " по яйцето. Освен химикалка може да се употребява игла, съчка от метла, сламка или перце.
Произходът на великденското яйце
Въпросът за произхода на великденското яйце към момента е мистерия за историците и етнолозите. Най-новите сведения демонстрират, че първите боядисани яйца датират от 2000 година преди Новата епоха. Това са щраусови, с гравиран орнамент и са открити в Египет. Символиката им още веднъж е обвързвана с Възкресението и отвъдния живот. Това кара учените да считат, че традицията за боядисване води свето начало още от праисторията, само че с установяването на християнството, детайлите са били прикрепени към живота и Възкресението на Иисус.
Първото декорирано яйце, открито по нашите земи, е от Римската ера или IV-III в. преди Новата епоха, украсено с цветни стъклени смалти. Боядисани яйца са открити и при погребения от XI-XII век по земите на западните славянски нации.
Въпреки историческите разногласия за началото на традицията, едно е несъмнено - всяко шарено яйце символизира възкресението, живота и любовта, а съгласно изписването носи и обръщение за здраве, дългоденствие, шанс и благополучие.
